Фобия от бъдещето. Страхът от бъдещето

Страхът от бъдещето

юли 9th, 2010 Росица Вакъвчиева

Томас Кармел

Ние идваме на този свят и животът ни поема в определена посока… Започваме да правим планове за бъдещето, да си поставяме цели, да мечтаем, да се стремим към щастие.

Много от събитията в живота ни са предвидими и ние си изграждаме обща представа за линията на земния ни път.

Обикновено като деца ходим на училище, после търсим подходяща работа и се изкачваме по стълбицата, намираме си партньор, създаваме семейство, купуваме жилище, кола, появяват се деца…и т. н. и т. н.

Често обаче сме подготвили всичко необходимо, за да тръгнем в определена посока, но нещо непредвидено се случва и в живота ни настъпва обрат. Изневиделица ни сполетява нещастие, болест или загуба и всичко се обръща на 180 градуса.

Осъзнаваме, че има неща, които не зависят от нас.

Възможно е несъзнателно да сме привлекли някоя болест или препятствие. А дали няма нещо определено от Висш разум, нещо неизбежно, нещо „писано“, което трябва да се случи?

Тези неочаквани събития, които се появяват въпреки нашето желание и върху които нямаме контрол, ни карат да изпитваме страх…

Измъчват ни въпроси като:

„Какво ме очаква, какво ще ми се случи утре, какво ще стане с мен след 1 година, а след 2, а след 10…какво има там – в неясното бъдеще?

Така се заражда страхът от бъдещето. В неговата основа е страхът от неизвестното, страхът от загуба на контрол и настройката да очакваме най-лошото. Много хора прекарват целия си живот в безпокойство за утрешния ден, измъчвани от страх от нещо неопределено, което би могло да се случи.

Тъй като незнаем какво ни очаква след 1 година, след седмица, утре или дори след час, много от нас се опитват да надникнат в бъдещето, да погледнат какво има „зад завоя“. Те четат хороскопи, ходят при гадатели и ясновидци, за да може да разсеят страховете си и да се подготвят за това, което ги очаква. Астрологията разбира се, е сериозна наука, която има своите предимства, но някои хора се вманиачават и започват да се ръководят изцяло от нея, като отдават своите настроения, неуспехи, грешки и бездействие на положението на планетите и звездите.

Страхът от бъдещето ни кара да пестим и да кътаме пари за „черни дни“, да се лишаваме от много удоволствия, защото би могло да се случи нещо – да се разболеем, икономическото положение да стане по-лошо, да останем без работа или бизнесът ни да фалира…и какво ли още не.

Страхът ни спира да поемаме рискове и да започнем нещо ново, различно, да направим промяна.

Много от нас се страхуват от бъдещето в световен мащаб. Ужасяваме се при мисълта за някаква глобална катастрофа, бедствие, от пророчествата за края на света.

Тези страхове внасят едно постоянно напрежение в живота ни, превръщат ни в жерта и ставаме лесна плячка за манипулации.

От тях имат полза само застрахователите, властващите и гадателите- шарлатани.

Разбира се, аз не съм против това да се пести и да бъдем предвидливи. Но можем да се грижим за себе си без да изпадаме в паника и да виждаме призраци навсякъде.

Как може да се освободим от страха от бъдещето?

• Изправете се срещу страха.

Ключът при справяне със страховете е да е да вървим към тях, а не да бягаме от тях, защото от другата страна на страха, е свободата. Докато бягаме от всичко, което ни плаши и се крием, то ще ни преследва все по-упорито.

Развийте мисълта за това, което ви плаши докрай. Кое точно ви плаши – да не се разболеете, да не фалирате, да не останете сам и безпомощен, че няма да оцелеете…че няма да се справите? Представете си, че то се случва. Не бягайте от него…вижте как се случва „най-лошото“, от което се плашите. Дори и в най-тежката ситуация, и в най-безнадеждния случай, може да се справите.

Спомям си преди време един разговор между двама възрастни хора. Мъжът уверяваше една болна жена, че всичко ще е наред, че всичко ще си дойде на мястото. Тя попита – „ами ако умра, ако не се оправя?“ А мъжът и отговори: „Ако, умреш, дядо поп ще те оправи. И за мъртвите има място, не се бой.“ Това разбира се, е в кръга на шегата, но идеята ми е, че при всички случаи нещата ще се наредят и че всичко, което е случва, е нещо нормално, но нашите страхове го карат да изглежда чудовищно.

• Поемайте всеки ден малки рискове.

Ако се страхувате да предприемете нещо заради страха от това какво би могло да се случи, направете го.

В живота има само един провал и това е да не опитваш. Започнете да поемате малки рискове. Ако се страхувате да заговорите някой, заговорете го. Ако се страхувате от да кажете нещо, кажете го. Ако се страхувате да направите нещо, което никога не сте направили, направете го.

Дори да не постигнете нещо, ще усетите безкрайна свобода от това, че сте направили нещо въпреки страха, ще усетите, че живеете истински.

Когато само мисълта за нещо ви плаши, но въпреки това го правите, сърцето ви се разтуптява, краката ви омекват, но после преминавате „отвъд“ страха и усещането е невероятно. Чувствате се победители.

Така постепенно, стъпка по стъпка, страхът вече няма да ви парализира, а ще ви стимулира като просто вдига адреналина ви.

Когато сте в ситуация, която предизвиква страх у вас, направете всичко, което зависи от вас и приемете това, което ще се случи.

В света има много сили, които влияят на бъдещето. Колкото и да се опитвате да взимате мерки и контролирате събитията, никога не можете да предвидите всичко и да предотвратите реализирането на неблагоприятен вариант. Затова ключът тук е – да приемете неизбежното. Няма смисъл да се безпокоите за неща, които не зависят от волята ви. Всъщност дори, когато се страхувате от нещо, има по-голям шанс да го привлечете.

• Погледнете на неизвестното по друг начин.

Това, което ни плаши в бъдещето, е неизвестността. Не знаем какво ни чака и това ни плаши.

Погледнете на неизвестното като на приключение. Представете си, че гледате много интересен филм и някой ви разказва какво ще се случи. Тогава ще се загуби целият ефект, тръпката, удоволствието, няма да имате желание да гледате…

Така е и в живота ни – той е като един филм, в които настъпват обрати, има препятствия, трудности, любов и разочарования, успех и неуспех. Наслаждавайте се на неизвестното, защото то ни донася нещо различно. Ние се държим за сигурността, но в нея няма развитие. Истинските възможности, истинският живот е в неизвестното, в това, което не сме правили.

Ще кажете, че ви плаши злото, което може да ви донесе бъдещето.

Но добро и злото са нещо относително. Нашата преценка го прави такова. В повечето случи именно нещастията ни карат да изплуваме и да се развиваме, да достигаме до нови нива в развитието си. Всяка беда ни дава възможност да направим скок в развитието си. Начинът, по който реагираме, когато стигнем „дъното“, е решаваш за това как ще протече животът ни.

Можете да живеете щастливо и свободно, когато приемете живота и с хубавите и с лошите му страни, когато се радвате на всеки епизод от филма на своя живот.

Помнете, че това, от което се страхувате, е само във въображението ви. То не същестува. Ако се съсредоточите върху него, вие губите днешния ден, а той е нещото, което реално съществува.

Помислете имате ли проблем сега, има ли нещо, което ви заплашва сега точно, в тази секунда. Никога проблемът не е сега. Той е някъде там и може и да се случи, може и да не се случи.

Живейте сега и изживейте пълноценно днешния ден, насладете му се. Дори и да знаете, че утре ще умрете или ще се случи нещастие, заслужава ли си да пропуснете да изживеете днешния ден и да бъдете щастливи?

Ако искате да се подготвите най-добре за бъдещето, живейте именно днес. Пълноценно изживяният днешен ден е най-добрата предпоставка за успешен утрешен ден.

• Доверете се на себе си и на Висшия разум, създал света.

В крайна сметка страхът от бъдещето се поддържа от мислълта – „ако не се справя…какво ще стане, ако…“

Доверете се на себе си, че каквото и да се случи, ще се справите.

Освен това, знайте, че вие никога не сте сами. Убедена съм, че има Висша сила, Разум, който оркестрира всичко по съвършен начин. Тя ни води по Пътя, които е най-добър за нас и създава условия, които са ни необходими в този момент.

Всичко, което сме преживели, има смисъл и всеки човек, появил се в живота ни, ни е научил на нещо.

Иска ми се да завърша с откъс от книгата – „Открий събата си с Монаха, който продаде своето ферари“ от Робин Шарма:

„В света всичко е хубаво. Всичко, което си преживявл, те води към едно фантастично място. Ние, хората, сме склонни да искаме от живота да се вслушва в желанията ни, но животът не е устроен така. Той ни дава онова, от което имаме нужда, онова, което е най-добро за нас – което е най-полезно за нас.

Животът ти ще тръгне много по-добре, когато започнеш да се вслушваш в него. Остави го да те води и не се опитвай да вървиш срещу течението. И бъди уверен, че там, накъдето те носи животът, е мястото, на което е предопределено да бъдеш.

Освободи се от вътрешната си съпротива и приемай нещата такива, каквито са.“

А вас плаши ли ви бъдещето, от какво точно се страхувате?

Споделете вашия опит и идеи за освождаването на този страх.

Можеш да напишеш коментар или да поставиш обратна връзка от твоя сайт.

5. Здравейте.
   Преди години ми хрумна следната мисъл. МИНАЛОТО ОПРЕДЕЛЯ БЪДЕЩЕТО, НО НАСТОЯЩЕТО МОЖЕ ДА ГО ПРОМЕНИ.ЗНАЙ, ЧЕ ВСЕКИ МОМЕНТ СЕГА Е МИНАЛО СЛЕД ТОВА.
   От начало не обърнах особено внимание на това, което се пови в главата ми. След време, благодарение на многото литература,която изчетох, от автори занимаващи се със силата на човешката мисъл, тази моя мисъл стана край ъгълен
   камък в моят живот. Поемайки пълната отговорност за бъдището си, аз осъзнах, че няма защо да се страхувам, след като аз го създавам.
   Настроих целият си живот така, че да не очаквам страховити събития, и страхът от бъдището ми е вече напът да изчезне.
   На този, който със страх се вглежда в бъдището, ще му кажа освободи се от страха и ще видиш колко е хубав живота. Зада се освободиш от страха,
   ПОЕМИ ПЪЛНАТА ОТГОВОРНОСТ ЗА ЖИВОТА СИ.

11. Въпросът да живеем Тук и Сега , ме занимава много тези дни и от всичко прочетено по темата за себе си изградих няколко основни възгледи.
    Да живееш сега е единственото време, в което можеш да живееш и да живееш и тук е единственото място да живееш. Проекциите на умът за минало и бъдеще трябва да стават само, когато имат пряко отношение към настоящето. Нашият ум обаче непрекъснато се тревожи за нещо в миналото или притеснява за бъдещето. Как тогава да живеем в настоящето? Приемането на действителността каквато е, без да я отричаме е добро начало. С енергията си в този момент ние вече творим бъдещата си реалност, затова ако я отричаме или по- лошо ако избягваме настоящето, то най- вероятно ще пропускаме и бъдещите си мигове. Ошо ,твърди че мисли като : “ Някой ден“ и „там и тогава“ са измама и илюзия и трябва да се пазим от тях. А ако не греша Кастанеда казва , че „Някой ден “ или „Един ден“ трябва да ги изхвърлим от речника си.
    Искам да се чувствам добре Сега, искам да се радвам Сега, искам да живея Сега!!!

15. Здравейте приятели!
    Както се оказва, страхът за всеки е различно породен според определен или неопределен брой вид причини, което е нещо нормално!!!АЗ дори притежавам един тефтер,който съм го именувал; (ОПРАВДОЛОГИЯ)и от години
    записвам в него много усърдно нещата пораждащи спънки и не изпълнението
    на определени програми за в бъдещ период от време.Трябва да Ви споделя,
    че съм анализирал точно определен брой причини, които се повтарят задължително при апсолютно всички проекти за в бъдещето,независимо от това; (За кой и кого в каква сфера и дейност???).Ще Ви изброя само някои
    не толкова значими,защото по-значимите са пряко свързани със страха за поемането на отговорност пред самия АЗ на повечето хора.Проблемите все
    се въртят около; правителството,даначните,социалните,съдебните иМВР органи,които са щели да измислят нещото; (за осуетяването на развитието
    на техния иначе гениален проект по които те така или иначе не са направили нищо,защото сега не е бил момента?!?!?!?).

19. Таня, благодаря ти за хубавите думи! Съгласна съм с теб, че трябва да поемем отговорност за живота си. Защото както пише ceckos, страхът е илюзия в главите ни и често ни служи като оправдание да не направим нещо.
    Георги, хубаво е, че си записваш причините за страха, с които се оправдаваме. Между другото, много оригинално име си сложил на записките си – Оправдология.

    Vesi Todorova, добре дошла сред нас! Благодаря, че ни напомни и за мечтите. Наистина когато човек силно иска нещо и се стреми с цялото си същество към него, страхът просто не съществува за него. Решимостта да сбъднеш мечтата си може да преодолее всичко.

21. ЕХ , Роси,Роси! Гледай какво става във този сайт! Караш ни да се замислим и открием в себе си неща ,които не сме подозирали,че съществуват,което е най-хубавото нещо в това трудно и пълно с напрежение време.Караш ни да се почувстваме по-значими,мислейки, разсъждавайки и пишейки.Всичко което се коментира и споделя е във точното време и място.Човешкият живот е кратък и не трябва да забравяме,че за всички настоящето е еднакво, както и губенето.Човек не губи нито миналото,нито бъдещето си.Живота е един кръговрат.Няма значение кой колко ще живее,накрая всички губим едно и също…Ние притежаваме само настоящето и само него можем да загубим.Не може никой да загуби нещо,което не е-имал и никога няма да притежава.

23. Ти си роден със заложби.
    Ти си роден с доброта и доверие.
    Ти си роден с идеали и мечти.
    Ти си роден с величие.
    Ти си роден с криле.
    Предназначението ти не е да пълзиш, така че недей.
    Имаш криле.
    Научи се да ги използваш и полети.
    13 век
    Маулана Джелаледдин Руми

    Попаднах на това съвсем случайно преди няколко дни.Много ми хареса и си го копирах.Мисля,че тук е мястото да го споделя.Защото в целостта си,според мен,тези фрази казват едно:“Не се страхувай,защото няма от какво!Просто живей и бъди себе си, защото си прекрасен“.Именно страхът е този,който ни изкривява като личности и ни кара да пълзим,загубвайки себе си.За съжаление всеки един от нас се случва да се замисля за някакъв аспект от бъдещето и да изпитва страх.А това е толкова погрешно и безсмислено.И толкова човешко Дано се случва по-рядко и на още по-малко хора!

26. Не мисля,че има човек който да не се е питал веднъж „Какво ще се случи с мен след 10 години? Ще ме приемат ли в желания университет? Ще имам ли хубав живот?“ и други въпроси. Преди аз бях голяма песимистка, но след няколко прочетени книги мисля по позитивно. С това искам да кажа че ако искаш и вярваш, че ще ти се случи нещо хубаво и животът ти ще е страхотен да ще успееш,но ако постоянно мислиш само за лошото то накрая ще те сполети или има един израз „Каквото повикало,такова се обадило“.Не мислета какво лошо и какво добро ще ви се случи в бъдеще,защото човек има както хубави така и лоши моменти,но от нас зависи какво ще е бъдещето. Затова имайте повече вяра в себе си, упоритост,бъдете позитивни и ще постигнете това което искате. Така и ще изградите вашето бъдеще.

28. ЗДРАВЕЙТЕ,аз ви чета всеки ден и понякога си позволявам да задам някой въпрос.Не е точно по темата за страха от бъдещето но е близо.Мисля си защо бедния човек има повече изпитания от по-богатия?Нали не мислите,че бедните нямат мечти и не желаят нещо много силно?И то не за месец или година а цял живот.Много си мисля по този въпрос и не намирам отговор.Мои познати от провинцията цял живот работят,и земеделска работа и на работа ходят естествено за смешни пари млади хора са и все нещо им се случва.Нестига,че нищо нямат пък и това дето го имат губят.Едвам набавят пари за сметки и други разходи,онази вечер в бурята валяло град.Цялата им градинка от която щяха да си сложат зимнина е смачкана вече няма нищо,на всичко отгоре и оградата на двора им паднала.Сега им трябват доста пари зада си оградят къщата,защото е на пътя и всеки може да влезе.То да е само това……..Та си мисля за тях,имат деца на 16 години незнаят как изглежда морето в действителност,да не говоря за други неща.Е, нали тези хора имат мечти визуализират даже повече от всики нас…….Не са ми много ясно тези неща но мисля ,че има нещо което не е така.Ще се радвам на вашето мнение.Благодаря

29. Мария, аз не мисля, че бедният човек има повече изпитания от богатия ( финансово). Просто всеки човек обикновено подсъзнателно съсредоточава проблемите си в определена област. Богатият човек също има проблеми, изпитания, уроци, които да учи. При богатите хора също има страдание, болка, страхове, болести. Не си мисли, че богатството е синоним на щастие.
    В същото време има много хора, които нямат много пари, но пък се чувстват добре и са щастливи.
    А бедните често губят и това, което имат, защото се концентрират върху липсата. Всъщност винаги е така- ако насочим вниманието си върху липсата, получаваме още недоимък и липса. А ако насочим вниманието си към това, което имаме (дори и да е малко), то започва да се увеличава.

34. Здравейте! Аз много се страхувам от няколко неща.Молбата ми е да ми дадете съвет как да се отърва от тези страхове.:)
    Единия ми страх е от смъртта.Вече загубих един мой много близък човек и се страхувам това да не се случи отново.Страхувам се и на мен да не ми се случи нещо: да се разболея от неизлечима болест или да претърпя злополука.
    Друг мой страх: да не остана сама, да не остана без приятели и да съм обградена само от хора, които не ме харесват и се опитват да ми навредят.Много пъти съм сънувала, че съм сама, а всички други си имат приятели.Може би това е така, защото 7 години съм била сама, без някой, който наистина да ме харесва като човек.Явно този страх продължава и сега, когато смятам, че имам истински приятели.
    Имам страх и от неуспеха.През голяма част от досегашния ми живот никога нищо не е ставало така, както аз съм искала и винаги съм била нещастна.Никога не съм имала късмет и неуспехът ме е преследвал и ме преследва и сега.
    Имам и страх от отвъдното.Този ми страх сигурно е най-глупавият от изброените, но все пак реших да спомена за него.
    Тук, в статията си Вие казвате да се изправя срещу страха си, но не е толкова лесно.Аз съм си го мислила вече доста пъти и понякога съм решавала, но малко преди да го направя се спирам и не мога, защото мисълта да се изправя срещу нещата, от които ме е страх, ме плаши, точно защото не знам какво ще стане, ако го направя.
    Ще кажа и че съм доста негативен човек, поради факта, че всеки ден нещо лошо ми се случва или имам проблеми с нещо или някой.
    Само да спомена, че съм доста отчаяна и моля за бърз отговор на имейла ми, ако е възможно! И да поясня, аз съм на 14.

37. Здравей Лора. Ти казваш – „Само да спомена, че съм доста отчаяна и моля за бърз отговор на имейла ми“.
    Няма бързо решение на проблема, няма вълшебна пръчица- някакъв отговор, който тутакси да изпари страховете ти. Каквото и да ти кажем, каквото и да прочетеш, това ще е само насока, но самата ти трябва да започнеш работа по освобождаване на страховете си. Няма да стане изведнъж, нещата ще станат стъпка по стъпка.
    Най-ценното обаче, което научих аз в борбата си със страха, е че не бива да се бориш със страха, не бива да бягаш от него, а да го приемеш.
    Ти казваш- „не мога, защото мисълта да се изправя срещу нещата, от които ме е страх, ме плаши, точно защото не знам какво ще стане, ако го направя“.
    Приеми, че неизвестното е промяна, развитие. Не е нужно да знаеш какво точно ще се случи, а че каквото и да се случи, ще се справиш.
    Виж тук в тези статии от категория „Освободи се от страха“:
    http://sebepoznanie.com/topics/psihologiq/strah-psihologiq/

    Вероятно ще ти е полезна и тази статия:
    Никога не сте сами

38. Здравейте ! Статията е много интересна и заинтригуваща , а гледните точки , разбира се, са доста. Роси , приятно ми е да се запознаем , макар и по този начин , а отностно неудобството , ако има такова , моля да бъда извинен ! Както всеки , така и аз си имам собствена гледна точка която се базира на моя минал опит и познанието което съм придобил в моя живот .Темата е доста обширна , при което ще се опитам да разесня една ситуация отностно страха от смърта , страх който съществува или е съществувал във всеки един човек , но интересното е , че при определени хора този страх реално погледнато не съществува , защото те са го „упоили“ по начин по който те във всеки един момент са готови за този миг . Самата готовност за този момент е един дълъг и осъзнат процес в който човек запознат с целта на своето сътворение , къде е бил преди появата му на земния живот , какво се изисква от него тук на Земята и къде ще отиде след смъртта или казано по друг начин , една правилна насоченост и ориентираност за минало , настояще и бъдеще кара човека да се подготва предварително и да поставя своите цели за далечното бъдеще т.е. пребиваването в Рая . Когато изучи , осъзнае и приложи нормите които Бог е постановил като положителни и задължително които трябва да се изпълнават , и като отрицателни и забранени които да се отбягват и стремежът за спиране на другите за тяхното неизпълнение ! Когато се съчетаят и балансират тези норми , тогава човек е подготвен за смъртта във всеки един момент от неговия живот , и в крайна сметка човек не изпитва страх от нищо и от никой , освен от Бог ! Единствения страх , това е страхът от Бог , но това е благороден страх , страх за признателност , страх за служене на Бог , страх който поражда щастие по изминаването на пътя към рая ! И неслучайно вярващите са тези които носят щастието в своето сърце , макар и бедни материално , то те са най-щастливите хора , и когато някой се опита да им вземе тяхното щастие ,те отиват на по-достойно място „Рая“ и са по-ощастливени !

40. Здравей Роси, здравейте на всички! . Попаднах на този сайт и смятам, че е много интересен и помага на много хора. Видях, че има и книга мисля и нея да прочета… В темата „Да живеем без вкопчване и страх“ видях нещо интересно което много точно описва проблемът ми. А именно – „Този страх води до още по-силно вкопчване в нещата, започваме да търсим начини да се презастраховаме срещу въображаемите нападатели, които искат да ни ограбят“. Когато един приятел и колега почина от левкемия, развих страхова невроза(като цяло си бях плах от малък може би и това изигра роля), бе ме страх да не се разболея и да умра и аз,стори ми се много страшно и години наред бях доста зле беше ме страх и от прахта по приборите с времето се успокоих(ходих на църква, убеждавах се че ако правя това и онова ще съм добре и си повтарях че не съм болен, а съм здрав убеждавах се всячески),но ми остана страха точно от неговото заболяване(изпитвах и тръпки по гърба когато се сетя или някои говори за онко болести и от там идваше страх да не би тръпките да са предизвикани от болестта, направо си бях зле),почнах да правя точно това което цитирах. Точно от страх от неизвестното и, че от тези болести никои не е застрахован, започнах да да се презастраховам … Визуализирайки как побеждавам въображаемо болестта, което бе за цел да ме успокоява, че дори да стане нещо подобно, аз ще съм победител и няма от какво да ме е страх(което после осъзнах, че е доста грешно при положение че съм здрав)и това продължи така периодично месеци наред, доста ме товареше, започнах да се чувствам напрегнат психически и с неспокоен ум.Та доколкото разбирам от някои теми тук, причината за страха ми може и да бъде твърде голямото ми вкопчване в самия мен и страх от загуба в случая на личното ми здраве и живот и вкопчване в самия мен(един вид имам голямо его или егоизъм може би). Казва се, да приемем най-лошия страх, тоест в моя случай да се изправя срещу страха от смъртоносни болести и смърт няма как да е реално,(не ме е страх от високо и примерно да се кача на високо), а трябва да визуализирам най-лошото да си болен от смъртоносна болест и да умреш. Тук ми идва проблема, казва се и в най-лошия случаи ще се справиш. Лошото е, че в моя случаи става въпрос за най-смъртоносните болести и най-лошото и как да се справя с тях е проблем. Tрябва да приема смъртта или болестта като част от живота и да не ми пука вероятно (може би тогава не можах да го направя и ми се стори много страшно и се вкопчих в мен и здравето със супер голям страх и тръпки от които ме бе страх,даже като се сетех за нещо което съм научил от този мои познат и колега(той беше шегаджия) и случайно го кажа или направя ме обвземаше страх, да бе би като правя същото като него да не се разболея и аз…. и с това трябваше да се боря и моля за идея за преодоляване и на това) Не знам тук ми идва проблема имам идеи чел съм,но бих приел някои съвети точно как според вас да се справя напълно с такъв дългогодишен страх вид хипохондрия с която се справя трудно. Поздрави!!!

41. Здравей Яворе. Разбирам че загубата на приятели ти е била голям шок за теб. Това обаче е отключило страха за собственото ти здраве. За да се освободиш от този страх, трябва да промениш отношението си към смъртта, да се сприятелиш с нея. Смъртта не е край или изчезване, както си го представяне ние. Тя е преход и е също форма на живот. Смъртта и живота са две страни на едно и също нещо. Когато се страхуваме постоянно от смъртта, ние не можем и да живеем качествено.
    Представи си, че си на почивка на приказен остров. Много приятни изживявания и приключения ти предстоят там. Но вместо да се наслаждаваш на предизвикателствата и красотата там, ти започваш да се вайкаш за това как ще трябва да си заминеш някога и толкова си погълнат от мисълта за края, че това не ти позволява да се се радваш на нещата около теб. Така и страхът от смъртта ти пречи да живееш. Прочети тази статия- Смъртта прави живота възможен
    Нужно е също така да се довериш на тялото си. Тялото ти е здраво. Болестта не съществува за теб. Да, болести има много, но в света има толкова много други неща – както злополуки, нещастия, загуби, така и сбъдване на мечти, красота, любов и т.н. Има млади хора, които умират, но има и много столетници, които все още са в добра форма. Има хора, които и на 70, 80 години все още си поставят планове, развиват се, и са по-дейни от тези на 20. Защо да не си един от тях? Вероятността да си като тях не е по-малка.
    При хипохондрия много помага спорта – укрепва тялото, а и повишава енергията и настроението ти.
    Също така, концентрирай се върху нещо, което те вълнува- някаква идея, кауза, проект. По този начин страховете ти значително ще отслабнат.

42. Здравей Роси, леко ме изненада със светкавичния ти отговор въпреки, че последния коментар е преди 1 година. Прекрасно е, че има отговорни и откликващи хора като теб. . Малко закъснях с реакция за което се извинявам(даже ми е съвестно спрямо твойта бързина ], но бях доста зает. Опитвам различни техники и визуализации и прочие.Със спорт започнах да се занимавам. Общо взето това е радваш се на живота, пък каквото стане. Че иначе няма измъкване от омагюсания кръг в който бях 4-5 години. Последния ми проблем обаче бе, че започнах един вид да се презастраховам … Да визуализирам (Как побеждавам, ако евентуално се разболея), но това продължаваше вечно всеки ден и всеки следващ, понеже докато съм жив и здрав, навярно винаги ще има риск да се разболея или да умра.Тази визуализация ме успокояваше, но беше моментно и после пак и пак, но в същото време по-късно осъзнах, че не ми помагаше дори точно обратното(понеже постоянно бях в напрежение от воденето на „битката“ в която ме побиваха тръпки от предстоящия развой, когато да речем замахвах да „режех“ главата на врага и после леко успокоение от вече отбелязаната победа и пак – старата песен на нов глас, и то с битка която реално не се състои. После осъзнах, че визуализирайки това, един вид аз допускам, че се разболявам – тъй като когато съм здрав няма с какво да се бия…. Това което ми пречеше всъщност да спра да я водя, беше чувството че ако се откажа да я водя, едва ли не мога да загубя, едва ли не се предавам и признавам, че съм по-слаб или страхливец !!!! Това не ми даваше покой и затова пак почвах „да си доказвам“, че съм по-силен (което ме изтощава психически доста и не се чувствах добре). За това, какъв съвет ще ми дадеш, аз имам вече теория(вероятно всичко се базира на тоя страх от несигурността, исках сигурност, че даже нещо лошо да ми се случи 100% аз побеждавам без да допусна, че може и да загубя(което обаче осъзнах реално не е така и никой не е застрахован), и това мисля не е правилно защото пък по този начин пак и постоянно мисля за лошото и че то съществува(макар и да го побеждавам) и става обратното на това което искам ако се не лъжа…, щом осъзнах всичко вярвам имам напредък и . Но бих искал да чуя и твоя съвет, как да преодолея потребността от тази визуализация и постоянна битка,като това което ме кара да продължавам да го правя го описах. С каква визуализация да го заместя или как точна да сменя гледната точка, не на битка, а на прегръдка.Тъй като се казва да се визуализира това което искаш(а не което Не искаш). Ако се разболеех аз исках да победя Да. Но пък после след повече от година, Осъзнах как до такава степен съм допускал, че водя или ще водя тая битка(тоест, че може да се разболея (едва ли не 100% задължително трябва да победя и вариант да не я водя няма и колко грешно е било Точно Това.) И че всъщност още повече от насладата от победата искам въобще да не водя тази битка(да се откажа от тая „победа“ и доказване пред себе си и тая лъжлива сигурност и презастраховане от нещо виртуално, че ако стане лошото 100% побеждавам …, да се пусна да спра това вкопчване и да вървя напред пък ако ще да съм страхливец или да загубя, квото ще да става, това бе голямата ми дилема,която на моменти вече рядко, още ме наляга и идва и малко притеснение от това, че осъзнавам че съм грешал и да не съм си навредил… Според теб къде точно съм грешал, на прав път ли съм(с това което съм осъзнал) и как да действам за 100% освобождение от това чувство и описаната от мен потребност заради която го правех доста време, въпреки че осъзнавах, че не е правилно. Благодаря много за отговорите,(извини ме за дългите обяснения)…

45. В момента съм студентка в чужбина, завършвам септември, и след това нямам представа какво ще правя и къде ще съм, от една страна не ми се прибира обратно, а от друга, в страната, където съм, ситуацията е много тежка с работните места, особено за чужденци. Най-странното е, че въпреки че за момента не виждам някаква реална опция, която да ме обнадежди, все пак не се тревожа така, както бих се тревожила да речем преди година. Следвам съветите да помисля първо кое е най-лошото, което може да стане, а то е да се прибера обратно в родния ми град, после си мисля ако се стигне дотам с какво бих се занимавала, и това го измислих, с една дума моят проблем не е приемането: а по-скоро с поставянето на цели и мечти и истинското им пожелаване. До момента в живота ми всичко се е случвало случайно, не както съм го искала и планирала, дори и това, че уча в момента тук, също стана случайно. От една страна ми харесва и се доверявам на живота, но от друга страна все пак е хубаво и аз да си имам планове и цели, за които да се боря, а в момента ми е много трудно да реша какво точно искам да работя и в коя страна… Странно е, защото при мен нещата все са обърнат: това, което е лесно на другите хора, на мен ми е по-трудно, и обратно, приемането на обстоятелствата ми е заложено в природата, което пък е трудно за другите хора. Как да се науча да съчетавам едновременно и смирение, и целеустременост и борбеност?

Писане на коментар (Моля, пишете на кирилица!)