utf-8Агорафобия (страх от излизане от вкъщи)
Агорафобия (страх от излизане от вкъщи)
(1/20) > >>
skorpi:
Малко ми е трудно да отсея агорафобиците от общите случаи на ПР и пак се чувствам в небрано лозе - хем сме с общ проблем, хем не. Искам да говоря с някой, който е точно като мен, затова моля да се включат в темата страхуващите се да излизат и да не припаднат, за да обменим опит още веднъж.
Кажете откога сте така, как живеете в момента, излизате ли от вкъщи - мн искам да се включат и такива, които изобщо не излизат, както и излизащите, въпреки страха си - аз съм била и продължавам да бъда и от двете страни на барикадата, но няма смисъл да обяснявам - не вярвам да е останал някой да не знае за моя случай ;D
Интересува ме още какво правите и сте правили по въпроса, за да се справите с положението и онези от вас, които все още са затворени в домовете си как прекарват времето си, изгубихте ли всичко, което имахте, сами ли сте, помага ли ви някой, кой, в какво намирате смисъл, вярвате ли, че ще има край някога и всякакви такива неща ми се иска да обсъдим - не се сърдете другите, не искам да се делим, а само да се ориентирам колко са тези като мен и как вървят нещата при тях. Благодаря на всички, които ще се включат предварително!
Mari:
Скорпи,агорафобията е позната на повечето от нас! Това ,че сме я преодолели не означава не сме я изпитали. При мен се прояви 2 пъти .
Какво правиш ? И за това няма универсална рецепта! Казваш мечка страх ,мен не и излизаш ! Не мога да кажа ,че лесно се излиза от това състояние ,но не е невъзможно! От теб зависи! Същата работа е и с лекарствата на един помага едно ,на друг друго.Може да сме 5000 човека тук ,но точно като теб няма да намериш,макар симптомите да са едни и същи! Аз се измъкнах буквално с махозизъм -лошо не лошо съм на вън! То ако чаках и до сега щях да си стоя само в нас ;)! Ти нямаш ПР(поне така пишеш) какво я моташ тая фобия? Излизай ,нищо няма да ти стане,колкото и да ме уверяваш в обратното ;).
skorpi:
Мари, знам за твоя случай, възхищавам ти се за това, че си се измъкнала, и аз успях един път, втория път също тръгнах на добре и остана малко, но все още ми се опъва... Не си ме разбрала правилно, не търся някой точно като мен, по-скоро имах предвид, че в момента живее както аз, т.е. в изолация, с малък брой излизания или никакви (защото на няколко пъти прочетох постинги на хора, които изобщо не излизат от дома си!!), искам да чуя те как прекарват живота и ежедневието си и как се борят да променят ситуацията, в която се намират...
Цитат
,нищо няма да ти стане,колкото и да ме уверяваш в обратното .
То вече ми е станало още при мисълта, че ще се излиза. Сигурна съм, че има и други. Ако наистина не излизат, ще имат време и да пишат тук... моля ви, разкажете ми за вас и вашето ежедневие. Това е, което искам.
Mari:
Не съм за възхищение! Борих се много упорито и не се отказвах и имаше резултат.Това може да послужи за пример на някой! Мисля си ,че за теб е по полезно да четеш постове на хора преодолели фобията ,защото тези които стоят в къщи нямат много за разказване! Прекарах 2г. и 1-2 месеца в доброволен затвор+Пр,при мен беше по сложно защото едно,че не можех да излизам и второ не можех да стоя сама ,това означава ,че трябваше да има някой при мен по 24 ч. Кризите бяха денонощни,страхът от умиране ,полудяване ,припадане неописуем. Денят ми минаваше в гълтане на хапчета ,мерене на кръвно,търсене на информация за състоянието ми,и посещение в болницата за поредното изследване. Домашните си задължения изпълнявах влачейки се като парцал,добре ,че родителите ми помагаха в отглеждането на детето за което и до ден днешен съм им много благодарна.Това е в общи линии,не вярвам някой да ти напише нещо по различно. А ти си в много по добра позиция ;)остава ти само една крачка да се престрашиш и да излезеш... ;)
skorpi:
Много ти благодаря, Мари, но все пак тази последна крачка най-много ми се опъва. И понеже не знам още колко ще продължи, а почвам да издивявам от това еднообразие, исках да си "сверя часовника" с другите като мен... иначе съм благодарна, че все пак не е съвсем да не мога да мръдна, особено пък както описваш ти, направо съм загинала, ако трябва вечно да си търся "бавачка" да не оставам сама - че аз съм си перманентно сама, дори хора без ПР ме питат не ме ли е страх да си стоя вкъщи сама вечер, да не дойдел крадец, и разни такива, но на мен само за това ми липсва да се тревожа. Какъв ти крадец, мен от реални опасности не ме е страх сякаш, колкото от предполагаемите такива... ;D
Навигация
[0] Списък на темите
[#] Следваща страница
